Светът е заобиколен от бездна — началото на „Орденът на Роя“.
Надолу потъват телата ни, нагоре отлитат душите ни. Заобикалят ни празнини, пълни с тайни във всяка една посока.
Към тях ни влече интелектът, творческото търсене, фантазията, желанието за себе доказване.
Към бездната ни влекат и пороците.
Всички същества, затворени в краткия си живот, имат един кратък миг да изберат накъде искат да потънат.
Много от нас забравят да изплуват на повърхността – тази тънка, но непреодолима граница на реалността.
Други потъват твърде дълбоко.
И се изгубват в дълбината, която ги влече все по-далече от светлината.
И аз, бидейки заразен от жаждата по дълбините, се гмуркам все по-навътре — в бездните на личния ми свят.
Там срещнах видения.
Същества.
Образи, които не принадлежат на повърхността.
Това силно притесни ограничения ми разсъдък.
И сега трескаво се боря да изплувам, докато все още имам дъх — за да извадя тези видения на светло.
Ще ги пресъздам. Несъвършено. Разпокъсано.
Но достатъчно, за да оставя следа.
Някои ще кажат, че разумът ми е останал в бездната.
Други ще намерят смелост да се гмурнат още по-дълбоко.
Трети ще открият нишките, които са търсили цял живот.
А четвърти ще разберат — че бездната е неизбежна.
И че единственият начин да останеш — е да оставиш следа за тези след теб.